Спомен
Спомних си, като видях посещението на папата, колко народ го посети и със няколко дена
по напред пристигaха, и спаха навън, само и само да го видят да бъдят близко до него и си го снимат. Какво голямо значение има за вярващият човек светият отец, както му казват.И тогава си спомних колко пастори,колко вярващи се стремят да кажат на тези които невярват във това че Бог съществува,и въпреки всичко това, повечето народ невярва.И си казах тогава, какво е изпитал Исус когато вървеше със кръста си и жестоко го биеха,унижаваха и ругаеха.Дали го боляха повече раните или това че людете които е създал го толкова отчаяха и предадоха на смърт. В този момент е ставал жертва за тяхните грехове за да ги спаси, и вземе при себе си, като дойде времето им.Колко е бил отчаян какво е проживявал никой неможе да си представи..Може ли някой од нас да помисли колко боли само представата че нещо таково би проживял.А той още разпънът на кръста, се е молил към отца си да ни прости че незнаем що вършиме.Такава силна любов си е запазил към своите деца които е създал.А ние за неговата безкрайна и чиста любов, невярваме че съществува.Много ми стана тежко и се разплаках.Папата е човек който е вярващ и той е тук на земята като божий служител.Нему предава народа голямо доверие.Защо тогава народа тъй силно мрази Господа? Защото си мислят във своята наивност, всичко лошо що става на всекиго от нас той е виновен, защото е допуснал да стане това, но нее верно.Истината е такава че бог ни е дал свободно да решаваме за всичко в нашият живот.Иначе можат някой от нас да кажат че ни внушава своята воля а това той неиска.Затова ни е дал мозък с голям капацитет да мислиме и ако ще го исползваме напълно неможе никой да си представи какво бихом могли да вършим.В библията е писано че ако кажеме на камъкът да се помести той ще се помести.Това може човек да направи ако вярата му е тъй силна и постоянно работи със мозъкът си.Така че всичко зависи от нас.Бог нее ни казал иди и убивай или предай баща си на съд итн.Това е наше решение.И колкото повече грешаваме толкова повече се отдалечаваме от Господа който и да иска да ни помогне неможе.Защото невярваме в него и в незгодите си невикаме към него за помощ.Не се стремим да клекнеме пред лицето му да го помолиме за помощ.Това е като дете когато нещо го боли идва при майка си и татко си и иска да му помогнат иначе родителите му немогат да знаят че го нещо боли.Така и ние трябва да искаме помощ от него а не да чакаме че той трябва да ни помогне.Трябва да сме покорни и да се помолим и той никога няма да ни остави защото неговата жертва която е направил за нашето спасение би нямала никъкъв смисъл.Бог нее изпратил единственният си син да стане жертва за нашите грехове напразно.Нека всякой да промисли за тези неща много добре.Ваша
Минявер