ПОСЕЩЕНИЕ
Когато папата посети столицата на Чехия имах смесени чуства.Много ми стана тежко и плаках.Защо?Понеже тъй както посрещна народа не само чехите но и чужденци които заради
него пристигнаха от найразлични страни и то заради человек който е избран да служи на Господа.заслужава почит и уважение.Това е правелно.Но колко повече уважение заслужава този който ни е създал.Този който изпрати единственното си дете за да спаси
тези които е създал и за тях е жертвувал своят син .Какъв смисъл би имала тази негова жертва и кой от нас би могъл да направи това
.Никой от нас нямаме тази сила това да извършиме.Можеме ли да си представиме какво е проживявал когато е носил кръста си и войниците съ го били, хулили, унижавали,поплювали и ругали. Какво мислите какво го е боляло повече дали раните от войниците или унижението от тези,които е създал и за тях точно тогава е търпял за тези негови деца, които не само тогава но и след време ще го мразят, осуетяват.Неговото име ще подиграват,в негово име ще вършат най голямите беззакония и да нее малко това всичко, няма да вярват в неговото съществуване.Няма да оставят никаква възможност да неизползват момента да му се присмиват въпреки че в него невярват.Всекого от нас Бог е създал по своят образ така че сме на тази земя от Господа усътворени със разум който трябва да развиваме, така че всякой който ще се замисли барем малко, ще разбере че в нещо което невярвам немога да мразя и нещо което нее, немога да необичам.Тогава кой толкова се стреми да намразим Господа и защо?Един пример, баща който люби децата си само така без причина ли ще жертвува детето си и то за тези които го мразят и невярват в неговото съществуване?И то само за това да спаси тези свои чада които въпреки тяхната омраза,люби толкова, че пред своят баща плаче и се моли за тях и казва.Неим вменявай за грех това което вършат те незнаят какво правят.Какво мислите, защо тъй казва .Неели причината дявопът защото Бог знае че дяволът се стреми да грешаваме. И това е много голям грех да мразиме своят баща. Много тежък грех.И колкото повече се обременяваме с тъй тежък грех толкова по лошо за нас че нашето спасение е минималноИ той знае това. Но знае и туй че неговите дни наближават когато ще бъде хвърлен в бездната и неиска да е сам.Затуй Бог все чака, все гледа, да се стреснем, да се събудим, да познаеме че се лъжеме но неиска да решава за нас той иска сами да разберем и решим и най после да се върнем при него .Защото часът наближава.И ще дойде време когато Бог ще затвори извора на милост и ще затвори вратита си.Ние можем да дойдем и да хлопаме и викаме Чуеш ли ме Боже и аз съм от твойто паство, но глас от господа ще се отзове във онзи час, Не те познавам грешниче,ти който скиташе по безводни места, ти който презря Господа,презрян си от мене, презрян си навсегда,твойта заплата гибел е.Това превзех от една духовна песен.Тази песен е дадена за тези които съ вярвали в Господа и после се отклонили от него върнали се при него но много късно.Затуй внимавайме и ние, още е време , имаме още шанс, Бог да ни спаси не се колебайте и решете че времето е напреднало..Да неостанеме пред вратите на Господа.После щее късно.